Протойерей Георги Флоровски
КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Когато направим опит за оценка на отминалия XX век в богословско отношение, неминуемо ще трябва да посочим и определени имена на богослови, църковници, писатели и проповедници, които се опитаха да запазят повереното им „съкровище“ – истински спасителната православна вяра, и според силите си да свидетелстват за нея пред света. Едно от тези имена е на о. Георги Флоровски. В негово лице православното богословие през този бурен и драматичен XX век има един от най-ярките си изразители. Безспорно, без него свидетелството на Православието пред света нямаше да е същото. Като православни християни ние вярваме, че във всяка една епоха Бог избира определени личности, които поемат върху себе си огромната отговорност да бъдат носители и защитници на църковността. Такава личност е о. Георги.
Винаги, когато се пише за него, се изтъква, че по образование о. Флоровски не е богослов. Именно в неговата личност ние виждаме ярък пример за формална липса на „завършено специално образование“ и въпреки това – блестящо познаване не само на фактологията, но и на същностния дух на истинското богословие. Макар да няма богословска диплома, о. Флоровски живее в академичната богословска среда. Той е обичан преподавател в най-известните православни богословски школи на Запад. Но неговият принос към богословието се изразява не само в строгия академизъм, но много повече в призива към преоткриване на автентичния дух на Православието именно в богословските среди.
Бидейки свещеник и като такъв – с цялото си сърце привързан към богослужението на Църквата, към нейната литургия и молитва, о. Георги става съпричастен на светоотеческия опит относно връзката между истинското богословие и богообщение-то в молитвата. На него съвременното православно богословие дължи възобновения интерес към св. отци – тези стълбове на Църквата, без които съвременните православни християни биха загубили истинския вкус на Православието. Но самият той, издигайки идеята за „връщането към св. отци“, предупреждава за опасността от безплодно цитиране на светоотечески текстове без необходимото преустройване на „вътрешния човек“, който да се приведе в състояние да слуша и да разбира светоотеческото слово.
И все пак – някои биографични данни за о. Георги Флоров-ски: Роден е през 1893 г. в гр. Одеса в семейство на свещеник. В университета завършва историко-филологическия факултет, изучава естествознание и история на философията. Флоровски емигрира от родината през 1920 г. За кратко време през 1921 г. живее в София, но не успява да намери работа и продължава емигрантския си живот в Прага. Божият промисъл го разделя с България. В Прага защитава дисертация върху Херцен. Постепенно той задълбочава богословските си знания и по-конкретно в сферата на църковната история и патрология. Затова не случайно през 1926 г. е поканен в новосъздадения Богословски институт „Св. Сергии“ – Париж. Годината 1932 е съдбовна за него – Флоровски приема свещенически сан. Това благодатно служение безспорно повлиява благоприятно върху личността му и неговите научно-богословски изследвания.
Парижкият период е белязан от написването на неговите три капитални съчинения „Източните отци от IV век“, „Византийските отци от V-VIII век“ и „Пътища на руското богословие“. Тогава о. Георги се включва и в оборването на софиоло-гичната ерес, застъпена в трудовете на Вл. С-оловьов, прот. С. Булгаков, и прот. П. Флоренски.
През 1948 г. о. Флоровски се преселва в САЩ и става професор и декан на нюйоркската духовна семинария „Св. Владимир“. През следващите години, като всепризнат и авторитетен православен богослов, той активно участва в американския университетски живот, като чете лекции и пише научни статии. Пътят му на учен преминава през Колумбийския университет, богословското училище на Честния Кръст в Бостън, в Харвардс-кия университет, където оглавява катедрата по История на Църквата и накрая в Принстънския университет и Принстънската духовна семинария. Именно в Принстън о. Георги Флоровски умира на 11 август 1979 г.
Разбира се, не може да се пропусне участието на о. Георги в най-голямото предизвикателство на отминалото столетие за пра-вославното църковно съзнание – икуменическото движение. За о. Флоровски свидетелството за истините на християнската вяра, отразени най-ярко в църковното богословие, не е просто абстракция, а насъщна необходимост. Затова той активно се включва в наситени „богословски диалози“ из целия свят и в ранния етап на икуменическото движение е един от основните му поддръжници. Може би, от сегашна гледна точка, в тази дейност на видния православен мислител е възможно да се долови неговата чисто детска наивност, която го кара да вярва, че щом човек чуе истината, непременно ще я прегърне и усвои. Наистина, о. Флоровски дълги години вярва, че има смисъл от участието на православните християни в икуменизма, че тяхното свидетелство за Православната Църква като единствена пазителка на неповреденото апостолско и светоотеческо Предание ще доведе мнозина „западни’4 християни към възвръщане в лоното на истинската Христова Църква. Навярно това несбъднато очакване е и голямото разочарование в неговия живот и в последните си години о. Георгий постепенно се оттегля от активно участие в икуменизма. Оставайки верен син на Православната Църква в своите богословски възгледи, той придобива огромен авторитет и уважение, както в самото Православие, така и сред високите научно-богословски кръгове на „западното“ християнство.
На българския православен читател о. Георги Флоровски е познат най-вече с двата тома Източните отци от IV век и Източните отци от V-VIII век (издателство „Тавор“). Освен това на български език излязоха неговите статии Безсмъртието на душата, Цолината на смъртната сянка (издателство „Св. Евстатий Плакида“, 2001), Мракът на нощта (сп. Духовна култура, 10/2000), За последните неща и последните събития (сп. Богословска мисъл, 1-4/2000), Католичността на Църквата (сп. Мирна, 16/2002), Откровение и тълкуване (сп. Богословска мисъл, 3/2002), Границите на Църквата (сп. Християнство и култура, 3/2002).
Настоящата книга представлява том I от събраните съчинения на о. Флоровски с оригинално заглавие Bible, Church, Tradition: An Easiern Orthodox View. Vol. I, The Collected Works of Georges Florovsky (Belmont, MA: Nordland Publishing Co., 1972). Тя съдържа седем от неговите есета, които са били по-рано публикувани в английски и немски списания. Всички те са написани с дълбоко богословско и историческо разбиране. В тях о. Фло-ровски се старае да изясни, преосмисли и постави в правилен исторически контекст трудни богословски въпроси като несто-рианство, монофизитство, свобода и авторитет в Църквата, смисълът на Халкидон и Вселенските събори в ранната Църква, значението на Преданието и светоотеческото богословие, смисълът на „века“ на св. отци, наследството на Византийското богословие.
С настоящия превод се надяваме българският православен читател да преоткрие безспорния богословски талант на о. Георги Флоровски и да обогати своето познание в сферата на съвременното православно богословие със светоотечески корени. Без съмнение публикуването на трудовете на о. Флоровски представлява важно събитие, чийто принос е неизмерим в областта на Византийската история и богословието. Цитираните от автора пасажи от светоотечески съчинения са съобразени от преводачите с оригиналните гръцки и латински текстове. Преводът на глави I, II, V и VII е изготвен от доц. д-р Емил Трайчев, а на III, IV и VI – от ст. асист. Иван Латковски.
От преводачите
Книгата на хартиен носител е издадена със спомоществователството на храм „Св. Георги Победоносец“ кв. Горубляне, София.
Английска, първо издание
© Емил Трайчев, превод © Иван Латковски, превод
София
2003
За да изтеглите книгата, натиснете върху иконата на формата, който искате да свалите!
Протойерей Георги Флоровски 
Дискусия
Няма коментари.