Към читателя

Когато направим опит за оценка на отминалия XX век в богословско отношение, неминуемо ще трябва да посочим и оп­ределени имена на богослови, църковници, писатели и пропо­ведници, които се опитаха да запазят повереното им „съкрови­ще“ – истински спасителната православна вяра, и според силите си да свидетелстват за нея пред света. Едно от тези имена е на о. Георги Флоровски. В негово лице православното богословие през този бурен и драматичен XX век има един от най-ярките си изра­зители. Безспорно, без него свидетелството на Православието пред света нямаше да е същото. Като православни християни ние вярваме, че във всяка една епоха Бог избира определени лич­ности, които поемат върху себе си огромната отговорност да бъдат носители и защитници на църковността. Такава личност е о. Георги.

Винаги, когато се пише за него, се изтъква, че по образова­ние о. Флоровски не е богослов. Именно в неговата личност ние виждаме ярък пример за формална липса на „завършено специ­ално образование“ и въпреки това – блестящо познаване не само на фактологията, но и на същностния дух на истинското богосло­вие. Макар да няма богословска диплома, о. Флоровски живее в академичната богословска среда. Той е обичан преподавател в най-известните православни богословски школи на Запад. Но неговият принос към богословието се изразява не само в строгия академизъм, но много повече в призива към преоткриване на ав­тентичния дух на Православието именно в богословските среди.

Бидейки свещеник и като такъв – с цялото си сърце привър­зан към богослужението на Църквата, към нейната литургия и молитва, о. Георги става съпричастен на светоотеческия опит относно връзката между истинското богословие и богообщението в молитвата. На него съвременното православно богословие дължи възобновения интерес към св. отци – тези стълбове на Църквата, без които съвременните православни християни биха загубили истинския вкус на Православието. Но самият той, из­дигайки идеята за „връщането към св. отци“, предупреждава за опасността от безплодно цитиране на светоотечески текстове без необходимото преустройване на „вътрешния човек“, който да се приведе в състояние да слуша и да разбира светоотеческото слово.

И все пак – някои биографични данни за о. Георги Флоровски: Роден е през 1893 г. в гр. Одеса в семейство на свещеник. В университета завършва историко-филологическия факултет, изу­чава естествознание и история на философията. Флоровски емиг­рира от родината през 1920 г. За кратко време през 1921 г. живее в София, но не успява да намери работа и продължава емиг­рантския си живот в Прага. Божият промисъл го разделя с Бълга­рия. В Прага защитава дисертация върху Херцен. Постепенно той задълбочава богословските си знания и по-конкретно в сфе­рата на църковната история и патрология. Затова не случайно през 1926 г. е поканен в новосъздадения Богословски институт „Св. Сергий“ – Париж. Годината 1932 е съдбовна за него – Фло­ровски приема свещенически сан. Това благодатно служение без­спорно повлиява благоприятно върху личността му и неговите научно-богословски изследвания.

Парижкият период е белязан от написването на неговите три капитални съчинения „Източните отци от IV век“, „Визан­тийските отци от V-VIII век“ и „Пътища на руското богословие“. Тогава о. Георги се включва и в оборването на софиологичната ерес, застъпена в трудовете на Вл. Соловьов, прот. С. Булгаков, и прот. П. Флоренски.

През 1948 г. о. Флоровски се преселва в САЩ и става про­фесор и декан на нюйоркската духовна семинария „Св. Влади­мир“. През следващите години, като всепризнат и авторитетен православен богослов, той активно участва в американския уни­верситетски живот, като чете лекции и пише научни статии. Пъ­тят му на учен преминава през Колумбийския университет, бо­гословското училище на Честния Кръст в Бостън, в Харвардския университет, където оглавява катедрата по История на Цър­квата и накрая в Принстънския университет и Принстънската духовна семинария. Именно в Принстън о. Георги Флоровски умира на 11 август 1979 г.

Разбира се, не може да се пропусне участието на о. Георги в най-голямото предизвикателство на отминалото столетие за православното църковно съзнание – икуменическото движение. За о. Флоровски свидетелството за истините на християнската вя­ра, отразени най-ярко в църковното богословие, не е просто абс­тракция, а насъщна необходимост. Затова той активно се включва в наситени „богословски диалози“ из целия свят и в ранния етап на икуменическото движение е един от основните му поддръжници. Може би, от сегашна гледна точка, в тази дейност на видния православен мислител е възможно да се долови него­вата чисто детска наивност, която го кара да вярва, че щом чо­век чуе истината, непременно ще я прегърне и усвои. Наистина, о. Флоровски дълги години вярва, че има смисъл от участието на православните християни в икуменизма, че тяхното свидетелст­во за Православната Църква като единствена пазителка на не­повреденото апостолско и светоотеческо Предание ще доведе мнозина „западни“ християни към възвръщане в лоното на ис­тинската Христова Църква. Навярно това несбъднато очакване е и голямото разочарование в неговия живот и в последните си години о. Георгий постепенно се оттегля от активно участие в икуменизма. Оставайки верен син на Православната Църква в своите богословски възгледи, той придобива огромен авторитет и уважение, както в самото Православие, така и сред високите научно-богословски кръгове на „западното“ християнство.

На българския православен читател о. Георги Флоровски е познат най-вече с двата тома Източните отци от IV век и Източните отци от V–VIII век (издателство „Тавор“). Освен това на български език излязоха неговите статии Безсмъртието на дутата, Долината на смъртната сянка (издателство „Св. Евстатий Плакида“, 2001), Мракът на нощта (сп. Духовна кул­тура, 10/2000), За последните неща и последните събития (сп. Богословска мисъл, 1-4/2000), Католичността на Църквата (сп. Мирна, 16/2002), Откровение и тълкуване (сп. Богословска мисъл, 3/2002), Границите на Църквата (сп. Християнство и кул­тура, 3/2002).

Настоящата книга представлява том I от събраните съчи­нения на о. Флоровски с оригинално заглавие Bible, Church, Tradition: An Eastern Orthodox View. Vol. I, The Collected Works of Georges Florovsky (Belmont, MA: Nordland Publishing Co., 1972). Тя съдържа седем от неговите есета, които са били по-рано публикувани в английски и немски списания. Всички те са написани с дълбоко богословско и историческо разбиране. В тях о. Флоровски се старае да изясни, преосмисли и постави в правилен исторически контекст трудни богословски въпроси като несторианство, монофизитство, свобода и авторитет в Църквата, сми­сълът на Халкидон и Вселенските събори в ранната Църква, значението на Преданието и светоотеческото богословие, смисълът на „века“ на св. отци, наследството на Византийското богословие.

С настоящия превод се надяваме българският православен читател да преоткрие безспорния богословски талант на о. Геор­ги Флоровски и да обогати своето познание в сферата на съвре­менното православно богословие със светоотечески корени. Без съмнение публикуването на трудовете на о. Флоровски предс­тавлява важно събитие, чийто принос е неизмерим в областта на Византийската история и богословието. Цитираните от автора пасажи от светоотечески съчинения са съобразени от преводачи­те с оригиналните гръцки и латински текстове. Преводът на гла­ви I, II, V и VII е изготвен от доц. д-р Емил Трайчев, а на III, IV и VI – от ст. асист. Иван Латковски.

От преводачите

Към следващата част (Изгубеното библейско съзнание)

Из „Библия, Църква, Предание“, стр. 5-8