*

Протоиерей Георгий Флоровский
Protopresbyter Georges Florovsky

(23 август 1893 – 11 август 1979)

Георги Флоровски е протоиерей, религиозен мислител и историк. Изучавал е история, филология, философия и естествени науки в Русия. От 1920 г. семейството му е принудено от „болшевиките“ да живее в емиграция – в София, Варна, Прага, Париж, Цариград и др., а от 1948 г. до края на живота си – в САЩ. В различни периоди от живота си преподавал философия, психология, патрология, литургика, история на Източната църква, славянски студии и др. в Прага, Париж, Ню Йорк, Харвард, Бруклин, Пристън и др. Автор на многочислени трудове за византийското богословие IV-VIII в. и по история на руското религиозно съзнание. Един от учредителите на Световния съвет на църквите.

Кратко животоописание

*

Протоиерей Георги Василиевич Флоровски е един от най-бележитите православни богослови и историци на XX век.

Роден е през 1893 г. в Елизаветград. Баща му, протоиерей Василий Антонович Флоровски, бил ректор на Одеската духовна семинария. Завършил историко-филологическия факултет на университета в Одеса, където изучавал също философия и естествени науки и преподавал в продължение на година философия и психология.

През 1920 г. семейството му напуснало завинаги Русия и се заселило  известно време в София.

През 1921 г. бъдещият о. Флоровски заминал за Прага и две години по-късно защитил магистерска дисертация на тема „Историческата философия на Херцен“, след което до 1926 г. преподавал философия на правото в Руския юридически факултет. Тук той членувал и в „Братството на света София“, основано в Прага от прот. Сергий Булгаков.

През 1926 г. Г. Флоровски се заселил в Париж и станал един от организаторите на Православния Богословски Институт на името на преп. Сергий, в който впоследствие преподавал патристика. Лекционният му курс станал основа на двутомните му изследвания „Източните отци от IV в.“ и „Византийските отци от V-VIII в.“, издадени в Париж съответно през 1931 и 1933 година.

През 1932 г. приел свещенически сан и бил изпратен за служение в Константинопол.

По време на Втората световна война о. Флоровски живял в Югославия.

През 1946 г. се върнал в Париж, а през 1948 г. заминал за Съединените щати.

През периода 1948–1955 бил професор на Свето-Владимирската семинария в Ню Йорк (от края на 1950 г. и декан). Оттогава започва и активното му участие в икуменическото движение (виж по-долу).

През 1954-1965 о. Флоровски оглавявал катедрата по История на Източната църква в Богословския факултет на Харвардския университет и преподавал в Славянската катедра на Богословската школа „Св. Кръст“ в Бруклин.

От 1965 г. и до смъртта си през 1979 г., преподавал в Принстънския университет в катедрата по славянски студии.

О. Флоровски починал в Пристън на 11 август 1979 г. и бил погребан в Трентън, Ню Джърси. В САЩ събраните съчинения на о. Флоровски са издадени в 14 тома.

Pravoslavieto.com

Гл. ас. д-р Павел Павлов от БФ на СУ „Св. Климент Охридски
в разговор със Златина Иванова за dveri.bg, 20 януари 2010

*

Много от съвременните на отец Георги Флоровски, а и днешни богослови в световен мащаб го наричат „вселенски протоиерей“, „вселенски богослов“, „вселенски отец“. Така е определян от отец Юстин Попович и от други негови събратя от времето на голямото православно свидетелство на руските богослови на Запад след Октомврийската революция. А що се отнася до наследството му можем да кажем, че една значителна част от новото гръцко богословие е изградено изключително върху Флоровски. Особено в Солун и в средите на по-старото поколение: Панайотис Христу, Йоан Зизюлас, Христос Янарас, а и по-младите богослови в солунската школа са изградили възгледите си изключително под влияние на неговото творчество. Същото може да се каже за сръбското богословие от отец Юстин Попович, през Атанасий Йевтич и техните ученици и последователи. Даже има един много интересен текст на отец Флоровски – „Дом отчий“, който за първи път излиза на сръбски. Отец Юстин е бил толкова впечатлен, че още преди тази статия да излезе в списание „Путь“ в Париж, той я взима и публикува на сръбски. Тоест, от много отдавна Флоровски заема значително място в новото сръбско богословие.

В България също са публикувани много негови текстове, част от които намериха място в четвъртия том от поредицата. У нас през 30-те и 40-те години има интерес към текстовете му, но след Втората световна война интересът не просто заглъхва, но и престават да го цитират, изключение прави само отец професорът Стефан Цанков.

В следващите десетилетия се загубва вкусът към истинското богословие и се заменя с различни инициативи и теми за социална справедливост, мир, труд и т. н. Разбира се, че времето е изключително сложно и ако трябваше ние, съвременните богослови, да живеем в това време, резултатите биха били и по-печални. Но ние трябва да наричаме нещата с истинските им имена – през комунистическия период дълбинните теми на автентичното православно богословие бяха заменени с конюнктурни, политически коректни теми и въпроси.

Отец Георги Флоровски пък винаги се занимава със същинското, с действителното, със случилото се, с историческото в богословието. И именно това е причината за прекъсването на тази традиция в българското богословие, подхваната през 20-те и 30-те години на миналия век, преди всичко академична богословска традиция, която дава добри плодове.

Източник:  http://www.pravoslavieto.com/